Моментът на истината за еврозоната - през септември

През последните няколко години Европа премина през няколко поредица от изключително тежки моменти, но септември се очертава да бъде особено критичен месец, тъй като инструментите на политиците за спасяването на еврото почти свършиха, пише Ройтерс.

Без значение дали е криза, или не е криза, повечето европейски политици излизат в отпуск през август. Когато се върнат на политическата сцена през септември, те ще трябва да вземат редица важни решения в кратки срокове.

Първо, през септември се очаква германският конституционен съд да вземе решение за постоянния спасителен фонд на еврозоната. Второ, в Холандия ще се състоят предсрочни избори. Освен това Гърция се очаква да направи опит да предоговори условията спасителната програма, а крайното решение ще бъде взето след преценка дали данъкоплатците от еврозоната не страдат от твърде големи загуби заради заемите за Атина.

И накрая – черешката на тортата: държавите от еврозоната трябва да помогнат на Испания и Италия, за да предотвратят колапс на икономиките им, или да измислят план за действие ако все пак някоя от двете държави наистина колабира.

Ако Испания, четвъртата по големина икономика в еврозоната и 12-та в света, изгуби достъпа си до пазарите, следващата държава в риск е Италия - третата по големина икономика в еврозоната и член на Г-7.

Спасяването на Испания обаче ще струва на европейския валутен блок два пъти повече, отколкото струваше финансовата подкрепа за Ирландия, Португалия и Гърция, взети заедно. Икономиката на Италия пък е два пъти по-голяма от тази на Испания.

Европейският съюз вече се съгласи да отпусне заем в размер на 100 милиарда евро за спасяването на испанските банки. Миналата седмица се появиха спекулации, че Мадрид е обсъждал с Берлин пълен спасителен план на стойност 300 милиарда евро, ако разходите за обслужване на испанския дълг не намалеят. Испанското правителство естествено отрече информациите.

Еврозоната в момента не разполага с достатъчно средства, за да подкрепи Испания и Италия при нужда. Гърция пък изостава с осъществяването на реформите, необходими за подобряването на финансовото й и икономическо здраве. Затова Атина вероятно ще се нуждае от повече време, а може би и от още пари, за да намали дълга си и да приведе бюджетния си дефицит в определените за „здравословни“ европейски рамки.